заслужавате ли да ви споделя малко от абитуриентските ми терзания?
заслужавате, и още как.
днес е понеделник. косата ми е права от мероприятието в събота. днес тя ще бъде измита и ще й бъде придадена каквато и да е форма, as in никаква. утре ще посетя фризьорката ми за взимане на връхчетата, като ще е добре да стане без миене, за да не стане на нищо. в сряда трябва да я измия и да спя с ролки. в четвъртък тези ролки трябва да се пуснат и да се покрият с тонове лак. в петък трябва да съм на рибена кост, а рибена кост на къдрава коса не ми е ясно как се плете. впрочем аз не мога и на права, а на себе си - още по-малко. в събота нямам планове, а в неделя вече ще бъдат тонове тонове лак, маши, сешоари и глупости.
е, весело ли ви е?
моите отдавнашни мечти (датиращи от седми-осми клас) за коса до лактите, което при мен съвпада с кръста, май се изпариха. нещо като лисицата и киселото грозде, но всъщност като че ли не бих се харесвала прекалено много.
разсъждавам над идеята да си направя списък за всяко от нещата, които трябва да извърша, но се страхувам, че в момента, в който си напиша "лакирай се еди-как си", ще ме напуши ужасен смях.
on the other hand,
още не съм завършила, а хората с речите вече се изредиха. в същността си казват едно и също, но има разлика в начина, по който го казват. една преподавателка горе-долу ме изненада, друга също. трета не до там. проблемът обаче е, че ми се иска да се разплача, а не мога. а по принцип нямам проблеми с това, мога да се разрева на всичко, включително най-очевидни глупости и дори на игра.
двама човека ми липсват, трети ме дразни.
един, защото слушам музика, която ми напомня на него. втори, защото така и не го видях. третият ме дразни с отношение, но всъщност той поне го казва и не го натрапва, докато други просто бягат от всичко..двама.
има четвърти, с който се опитвам да общувам, а той ме зарива с безразличие. а просто ми е интересен.
вече не е интересно.
заслужавате, и още как.
днес е понеделник. косата ми е права от мероприятието в събота. днес тя ще бъде измита и ще й бъде придадена каквато и да е форма, as in никаква. утре ще посетя фризьорката ми за взимане на връхчетата, като ще е добре да стане без миене, за да не стане на нищо. в сряда трябва да я измия и да спя с ролки. в четвъртък тези ролки трябва да се пуснат и да се покрият с тонове лак. в петък трябва да съм на рибена кост, а рибена кост на къдрава коса не ми е ясно как се плете. впрочем аз не мога и на права, а на себе си - още по-малко. в събота нямам планове, а в неделя вече ще бъдат тонове тонове лак, маши, сешоари и глупости.
е, весело ли ви е?
моите отдавнашни мечти (датиращи от седми-осми клас) за коса до лактите, което при мен съвпада с кръста, май се изпариха. нещо като лисицата и киселото грозде, но всъщност като че ли не бих се харесвала прекалено много.
разсъждавам над идеята да си направя списък за всяко от нещата, които трябва да извърша, но се страхувам, че в момента, в който си напиша "лакирай се еди-как си", ще ме напуши ужасен смях.
on the other hand,
още не съм завършила, а хората с речите вече се изредиха. в същността си казват едно и също, но има разлика в начина, по който го казват. една преподавателка горе-долу ме изненада, друга също. трета не до там. проблемът обаче е, че ми се иска да се разплача, а не мога. а по принцип нямам проблеми с това, мога да се разрева на всичко, включително най-очевидни глупости и дори на игра.
двама човека ми липсват, трети ме дразни.
един, защото слушам музика, която ми напомня на него. втори, защото така и не го видях. третият ме дразни с отношение, но всъщност той поне го казва и не го натрапва, докато други просто бягат от всичко..двама.
има четвърти, с който се опитвам да общувам, а той ме зарива с безразличие. а просто ми е интересен.
вече не е интересно.
