занимавам се със себе си повече, отколкото съм свикнала, но все още съм в рамките на нормалната и нужна поддръжка и се надяваме да не съм прескочила границата на глезотиите. иначе казано - не, няма да си слагам допълнителна коса, изкуствени мигли, да си правя ноктопластика за бала или нещо подобно. и на солариум не ходя, но това изобщо не бих го направила. не че предишните бих.
who cares anyway.
важното е, че се скапвам от учене и пак се чувствам виновна, че не търся хората, с които искам да поддържам връзка и в крайна сметка излизам само с тези, на които им се налага да учат поне толкова, колкото на мен (а на някои - и повече). но си прекарваме учудващо забавно.
има и още нещо важно - любимият ми град е празен.
вчера щях да пиша за вродения ми естетизъм и за това как красивите хора са моите вдъхновения, но май нещо се замотах и не ми остана време.
от време на време срещам някакви интересни или поне привлекателни за мен хора, най-често в градския транспорт, защото там най-вече наблюдавам хората. когато не чета кафка. (а щом чета втора книга от един и същ автор, значи наистина има нещо, което ме привлича.) за това мое вдъхновяване се сетих вчера, когато видях едно сравнително чаровно момче, което ми приличаше на смесица между ethan hawke и емо. (не emo) а преди седмица-две видях доста красиво момиче със светла кожа и тъмна къдрава коса. може би и лунички. толкова красиво се беше облегнала на прозореца, че ми се искаше да я снимам някой път. представих си, разбира се, как отивам до нея и я питам как гледа на идеята да я снимам, така и така, занимавам се с фотография, ала-бала..хаха. и аз не бих си вързала.
for the record, сенната ми хрема започна днес.
а вчера си пожелах нещо.
who cares anyway.
важното е, че се скапвам от учене и пак се чувствам виновна, че не търся хората, с които искам да поддържам връзка и в крайна сметка излизам само с тези, на които им се налага да учат поне толкова, колкото на мен (а на някои - и повече). но си прекарваме учудващо забавно.
има и още нещо важно - любимият ми град е празен.
вчера щях да пиша за вродения ми естетизъм и за това как красивите хора са моите вдъхновения, но май нещо се замотах и не ми остана време.
от време на време срещам някакви интересни или поне привлекателни за мен хора, най-често в градския транспорт, защото там най-вече наблюдавам хората. когато не чета кафка. (а щом чета втора книга от един и същ автор, значи наистина има нещо, което ме привлича.) за това мое вдъхновяване се сетих вчера, когато видях едно сравнително чаровно момче, което ми приличаше на смесица между ethan hawke и емо. (не emo) а преди седмица-две видях доста красиво момиче със светла кожа и тъмна къдрава коса. може би и лунички. толкова красиво се беше облегнала на прозореца, че ми се искаше да я снимам някой път. представих си, разбира се, как отивам до нея и я питам как гледа на идеята да я снимам, така и така, занимавам се с фотография, ала-бала..хаха. и аз не бих си вързала.
for the record, сенната ми хрема започна днес.
а вчера си пожелах нещо.
