доволно потропвайки с любимите ми converse, кърпичка за нос в едната ръка и противоалергично в чантата, съм цяло въплъщение на несъществуващия засега таг urban, ако ми се наложи да се категоризирам. впрочем не одобрявам много традиционните медицински средства или по-скоро гълтането на лекарства за щяло и нещяло, още повече че противоалергичните обикновено се ебават с цялото ти съществуване по-зле от много други неща. та това в чантата ми е хомеопатично и все пак избягвам дори него.
все повече излизам сама и все повече си намирам оправдание просто да излизам, понякога и без. не мога да търпя ден, в който си стоя изцяло вкъщи. днес ми дойде наум мисълта за това колко повърхностна съм. идват някакви такива мигове, в които търся смисъла навсякъде и учудващо не го намирам, а в другите просто не го търся. опитвам се да се развълнувам от нещо, но нищо не се получава. чувствам се изцяло blank към всичко - към партито, което пропуснах, към хората, които третирам с абсолютно безразличие, към хората, които третирам с буквален ignore..
не мислете, че по принцип съм така, не е вярно. случва се да имам и добри дни. днес не беше от тях, де.
all in all, може би не е нужно да документирам всичко. ето че вече бягам и от собствените си правила. правете си сметка.
все повече излизам сама и все повече си намирам оправдание просто да излизам, понякога и без. не мога да търпя ден, в който си стоя изцяло вкъщи. днес ми дойде наум мисълта за това колко повърхностна съм. идват някакви такива мигове, в които търся смисъла навсякъде и учудващо не го намирам, а в другите просто не го търся. опитвам се да се развълнувам от нещо, но нищо не се получава. чувствам се изцяло blank към всичко - към партито, което пропуснах, към хората, които третирам с абсолютно безразличие, към хората, които третирам с буквален ignore..
не мислете, че по принцип съм така, не е вярно. случва се да имам и добри дни. днес не беше от тях, де.
all in all, може би не е нужно да документирам всичко. ето че вече бягам и от собствените си правила. правете си сметка.
