ако си пуснете radiohead - exit music (for a film), ще възприемете този пост както е meant to be.
не преставам да вярвам, че хората са добри по подразбиране и че винаги всичко се оправя. но понякога животът ми поднася изненади като например пиян съсед, лежащ долу във входа заедно с малкото си кученце - не се знае дали го е извеждал или прибирал. добре, че не го намерих аз, а един друг съсед, всъщност. и какво значение има, че синът му завършва в щатите и се скъса да ходи на математически олимпиади, а дъщеря му гледа бебе и учи ветеринарна медицина, мечтата й от 10 години? а жена му е с психични проблеми. а зависимостите се преодоляват доста трудно, явно, защото си спомням как една вечер споменатата дъщеря спа вкъщи, защото той се беше напил. но тогава хич не ги възприемах сериозно тези неща. да съм била някъде 7-10 годишна. последният път, когато гледах пиян до такава степен човек и се чудех какво да правя с него, беше на бала ми. но аз пак си изкарах акъла до огромна степен. губя си думите и се разтрепервам пред съвсем обикновени житейски ситуации. друг е въпросът, че от кафенето в съседство отказаха да дойдат да помогнат да го качат, защото го носели всеки път. както и да е. прибраха го. аз донесох кучето, което беше останало в асансьора, хаха. и им казах къде живее. толкова безполезна ли съм всъщност..
преди това в главата ми се мотаеха размисли от по-лежерно естество. от рода на..
една жена си купува обикновен черен панталон. в десетте минути, след като си е тръгнала щастлива с торбичка (платнена, да се надяваме) от магазина (ако не е останала да поразгледа още) на нея вече й трябват три блузи, с които да комбинира обикновения черен панталон, защото няма подходящи. отделно смята, че ще е по-ефектно, ако го комбинира с друг цвят колан, обувки и чанта, каквито тя няма в наличност, но ето - чудесен повод да се снабди. и така до безкрай.
един мъж си купува панталон, защото преди това е имал общо един.
а още преди това щях да пиша за есента, защото едва вчера я усетих..
есента са кестените в софия. онзи постоянно обновяващ се хаос от бодливи обвивки, стъпкани бодливи обвивки, паднали кестени с обвивки, паднали кестени без обвивки, които са весели, и листа, и разноцветни дървета. есента май ми е любимият сезон или май мисля така за всеки току-що дошъл сезон без лятото.
ремонтирани булеварди и закъсняващ транспорт.
(тук бих вмъкнала още приятни мисли от вчера, които, ако бяха в отделен пост, щяха да са под label but i'm on the outside)
миналата година по това време беше по-топло.
спомням си го защото помня как бях облечена на срещата на потър мания и след това на помена на дядо, на който бяхме в някаква малка стаичка, защото църквата се ремонтираше, стаичката миришеше на тамян, та се късаше, в следствие на което на мен ми се наложи да седна по средата на церемонията, след което едвам излязох навън по някакъв коридор, който ми се стори безкраен, и накрая седях на някаква саксия пред църквата и после седнах на земята за по-стабилно и хората се уплашиха.
тази година на помена на дядо бяхме по-малко хора на по-голямо място.
хората намаляват в доста стабилна прогресия от погребението насам.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
когато дядо беше жив и се събирахме семейно, на масата говорехме за история, политика, литература (говорехме в последните години, иначе говореха - дядо, баща ми и понякога вуйчо). дядо винаги ни питаше какво учим в училище, учим ли смирненски и вапцаров и в крайна сметка се стигаше до рецитиране на стихотворения. (знам, че не четеш тук, но затова те изненадах онази вечер с червените ескадрони)
но дядо вече го няма. и сега говорим за университети, училища, пиене, дрехи. баща ми си стои тъпо в ъгъла, а вуйчо е в командировка. телефонът на братовчедка ми звъни и тя излиза от стаята, а вуйна ми и майка ми се споглеждат, сестра й казва "не е момче", майка ми "че защо да не е, тя не е малка", "защото е необщителна", а аз донякъде на тях, донякъде на себе си питам "а къде отиде личното пространство?.."
за сметка на това on the way home с нашите си говорихме за литература доста обширно с идеята да изсмуча някакви recommendations от тяхното поколение, в крайна сметка потвърдих някои от съществуващия ми списък и добавих няколко нови.
не преставам да вярвам, че хората са добри по подразбиране и че винаги всичко се оправя. но понякога животът ми поднася изненади като например пиян съсед, лежащ долу във входа заедно с малкото си кученце - не се знае дали го е извеждал или прибирал. добре, че не го намерих аз, а един друг съсед, всъщност. и какво значение има, че синът му завършва в щатите и се скъса да ходи на математически олимпиади, а дъщеря му гледа бебе и учи ветеринарна медицина, мечтата й от 10 години? а жена му е с психични проблеми. а зависимостите се преодоляват доста трудно, явно, защото си спомням как една вечер споменатата дъщеря спа вкъщи, защото той се беше напил. но тогава хич не ги възприемах сериозно тези неща. да съм била някъде 7-10 годишна. последният път, когато гледах пиян до такава степен човек и се чудех какво да правя с него, беше на бала ми. но аз пак си изкарах акъла до огромна степен. губя си думите и се разтрепервам пред съвсем обикновени житейски ситуации. друг е въпросът, че от кафенето в съседство отказаха да дойдат да помогнат да го качат, защото го носели всеки път. както и да е. прибраха го. аз донесох кучето, което беше останало в асансьора, хаха. и им казах къде живее. толкова безполезна ли съм всъщност..
преди това в главата ми се мотаеха размисли от по-лежерно естество. от рода на..
една жена си купува обикновен черен панталон. в десетте минути, след като си е тръгнала щастлива с торбичка (платнена, да се надяваме) от магазина (ако не е останала да поразгледа още) на нея вече й трябват три блузи, с които да комбинира обикновения черен панталон, защото няма подходящи. отделно смята, че ще е по-ефектно, ако го комбинира с друг цвят колан, обувки и чанта, каквито тя няма в наличност, но ето - чудесен повод да се снабди. и така до безкрай.
един мъж си купува панталон, защото преди това е имал общо един.
а още преди това щях да пиша за есента, защото едва вчера я усетих..
есента са кестените в софия. онзи постоянно обновяващ се хаос от бодливи обвивки, стъпкани бодливи обвивки, паднали кестени с обвивки, паднали кестени без обвивки, които са весели, и листа, и разноцветни дървета. есента май ми е любимият сезон или май мисля така за всеки току-що дошъл сезон без лятото.
ремонтирани булеварди и закъсняващ транспорт.
(тук бих вмъкнала още приятни мисли от вчера, които, ако бяха в отделен пост, щяха да са под label but i'm on the outside)
миналата година по това време беше по-топло.
спомням си го защото помня как бях облечена на срещата на потър мания и след това на помена на дядо, на който бяхме в някаква малка стаичка, защото църквата се ремонтираше, стаичката миришеше на тамян, та се късаше, в следствие на което на мен ми се наложи да седна по средата на церемонията, след което едвам излязох навън по някакъв коридор, който ми се стори безкраен, и накрая седях на някаква саксия пред църквата и после седнах на земята за по-стабилно и хората се уплашиха.
тази година на помена на дядо бяхме по-малко хора на по-голямо място.
хората намаляват в доста стабилна прогресия от погребението насам.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
когато дядо беше жив и се събирахме семейно, на масата говорехме за история, политика, литература (говорехме в последните години, иначе говореха - дядо, баща ми и понякога вуйчо). дядо винаги ни питаше какво учим в училище, учим ли смирненски и вапцаров и в крайна сметка се стигаше до рецитиране на стихотворения. (знам, че не четеш тук, но затова те изненадах онази вечер с червените ескадрони)
но дядо вече го няма. и сега говорим за университети, училища, пиене, дрехи. баща ми си стои тъпо в ъгъла, а вуйчо е в командировка. телефонът на братовчедка ми звъни и тя излиза от стаята, а вуйна ми и майка ми се споглеждат, сестра й казва "не е момче", майка ми "че защо да не е, тя не е малка", "защото е необщителна", а аз донякъде на тях, донякъде на себе си питам "а къде отиде личното пространство?.."
за сметка на това on the way home с нашите си говорихме за литература доста обширно с идеята да изсмуча някакви recommendations от тяхното поколение, в крайна сметка потвърдих някои от съществуващия ми списък и добавих няколко нови.
