а с мен ли какво става?
един ефект от това да си на 19 е това, че много малко неща можеш да изпиташ за пръв път в отношенията си с хората. все нещо ти напомня на предишни ситуации и този случай не прави изключение. отново хората, с които искам да общувам, не желаят да общуват с мен. втора група хора не им пука какво се случва с мен, но си мислят, че на мен ми пука яко какво се случва с тях. очевидно на трета група хора съм интересна, а аз първоначално дори не я помнех по физиономия, да не говорим за име. примерите са съвсем конкретни и съм далеч от това да разпределям всичките си познати в тези три групи, само дълбая в малките несъвършенства на моя свят, съпътстващи вечното му клонене към перфектност. други са го казали по-добре от мен в една песен.
просто май искам всичко. в което няма лошо.
очаквайте съвсем скоро пост, в който ще пиша колко ми е писнало да се мъча да общувам с group 1 и как ще започвам наново or smth. толкова съм банална.
..
днес гледах поне 5 минути гледката от тоалетната на седмия етаж на втори корпус. ужасно красиво е. помня как гледах изгледите от училище, един и същ изглед 12 години без промяна. just...watch the weather change. всяка сутрин в неприлично ранен час аз се спирах, къде съсипана от изкачването на 2 етажа с високи тавани и ниско кръвно, къде запленена от гледката, и беше толкова тихо, спокойно и ранно..а сега имам толкова нови изгледи, че ми става неудобно колко внимание им обръщам, а искам да си ги снимам и да ги имам. отново от седмия етаж се вижда манастирът, от тоалетната се вижда игрището на училището, от края на коридора се вижда онази странна сграда със специфичен цвят, която се твърди, че е общежитие. на отиване също беше много красиво, сняг и слънце, което обикаля по малките затрупани обли туфи.
един ефект от това да си на 19 е това, че много малко неща можеш да изпиташ за пръв път в отношенията си с хората. все нещо ти напомня на предишни ситуации и този случай не прави изключение. отново хората, с които искам да общувам, не желаят да общуват с мен. втора група хора не им пука какво се случва с мен, но си мислят, че на мен ми пука яко какво се случва с тях. очевидно на трета група хора съм интересна, а аз първоначално дори не я помнех по физиономия, да не говорим за име. примерите са съвсем конкретни и съм далеч от това да разпределям всичките си познати в тези три групи, само дълбая в малките несъвършенства на моя свят, съпътстващи вечното му клонене към перфектност. други са го казали по-добре от мен в една песен.
просто май искам всичко. в което няма лошо.
очаквайте съвсем скоро пост, в който ще пиша колко ми е писнало да се мъча да общувам с group 1 и как ще започвам наново or smth. толкова съм банална.
..
днес гледах поне 5 минути гледката от тоалетната на седмия етаж на втори корпус. ужасно красиво е. помня как гледах изгледите от училище, един и същ изглед 12 години без промяна. just...watch the weather change. всяка сутрин в неприлично ранен час аз се спирах, къде съсипана от изкачването на 2 етажа с високи тавани и ниско кръвно, къде запленена от гледката, и беше толкова тихо, спокойно и ранно..а сега имам толкова нови изгледи, че ми става неудобно колко внимание им обръщам, а искам да си ги снимам и да ги имам. отново от седмия етаж се вижда манастирът, от тоалетната се вижда игрището на училището, от края на коридора се вижда онази странна сграда със специфичен цвят, която се твърди, че е общежитие. на отиване също беше много красиво, сняг и слънце, което обикаля по малките затрупани обли туфи.
