and fade out again

моето аз е доста щастливо, че намира човек, с когото може да говори истински
без и двамата да сме пияни надрусани на тъмно без да е 3 през нощта без да е по скайп
а напротив
грее слънце ядем банички двете салфетки са тъкмо достатъчни да не се омажеш поголовно

и въпреки това е доста самотно
няма с кого да изпиеш едно кафе
няма с кого да отидеш на кино
утре явно сама ще си търся книгите
има конкретен човек, който иска да помогне
но заровен в собствените си оправдания
и стари задължения мои към него
така и не се измъква от ограничения морални

гадно ми е че вероятно ограничени от време с нея не успяваме да се доближим до нормален разговор а просто някакъв скоростен catch up
а с нея catch up-ът е още по-скоростен, само дето не можем и да го направим като хората
и после остава глупава празнота

не знам дали сега е точното време да започна да общувам с него
нямам идея и защо вече не ме влече това общуване

знам само че тази седмица се запознах с поне 50 човека, с много от които ще се поздравявам занапред въпреки огромното Нищо, което ни свързва
че не ми се тръгва от това страхотно слънчево място въпреки че ще трябва

боли ме, че и утре няма да го видя.