accelerate to make it slow

явява се като естествен завършек
с течение на времето осъзнаваш, че имаш все повече и повече места, които да посетиш, когато отидеш на гробищата
един ден, когато
изморен от обикаляне
е някак естествено и ти да завършиш там

почти като
когато се напиваш за първи път, когато ставаш на 18, когато е нова година, когато хора ти изказват съболезнованията си
всичко става прекалено бързо, за да усетиш какво точно и как се случва, затова не го и мислиш
а всъщност по-стряскащо е какво става след това

запознавам се с толкова хора и имам толкова приятели, а когато ми трябва някой, който и да е, съм толкова сама. имах нужда да проведа един чисто човешки разговор, но ме беше страх да се обърна към когото и да било. може би не искам да ги занимавам. тоест един от двамата, към които бих се обърнала, е щастлив. друг е нещастен. странно, а на какви условия би трябвало да отговарят хората, към които се обръщам, когато имам нужда? може би трябва да направя някакъв входящ тест..

ставам все по-добра в self-sufficient програмите, които си измислям, включващи всякакви дейности. измислям си цели, посоки и смисъл. доста ме бива. само че, докато тези неща мога да ги върша и сама, някои не мога. като например разговорите. имам нужда от разговори, в които не се заливам от смях. в които не се разказват любими на всички или нечувани досега пиянски истории. разговори не с някаква цел. разговори, от които нищо не може да се промени или подобри. отиващи малко по-далеч от съдържанието на раницата ти и намалението в boardshop. да коментирам. да дискутирам. да казвам това, което ми идва на ум, и да знам, че то е подходящо, защото няма правилно и неправилно.

като че ли има label, с който се идентифицирам против или независимо от желанието ми, for more information: капитал.