ако бях мъж, това щяха да са моите музи
имам да пиша толкова много..
ако бях мъж, това щеше да бъде напълно оправдано. новото ми увлечение. то е само на няколко дни, но вече е прехвърлило 40-те и отново е преподавател. преди няколко дни си пожелах едно нещо - да имаме учители в ресторанта на бала. силно се надявам да се сбъдне. разчитам на това, че обикновено точно за такива неща късметът ми се сеща да дойде. всъщност това, което си представям, е малко по-друго. нещо в стил средновековен бал е. и искам да танцувам с него. или някоя друга да танцува с него. просто в момента не мога да се сетя на коя роклята й ще е отива, освен моята. хаха. но се сетих за едно много подходящо момиче, която обаче ще е wannabe-фолк star на бала. а иначе е красива. снимала съм я само веднъж, при това почти спонтанно.
не, това не идва от сюжет на порнофилм. не мога да го обясня.
искам да съм мъж на около 30, за да имам малко време да се осъзная. искам да съм артист, като се замисля, би било доста готино да съм писател, поет или художник, но най-вероятно щях да бъда фотограф. искам да живея в някакво разхвърляно място. искам да съм влюбен през по-голямата част от времето, но музите ми се появяват в живота ми прекалено често, а другата жена, която е на хоризонта по това време, не е съгласна с това. искам да пия уиски целогодишно и вероятно да пуша. искам да не ми пука как изглеждам, косата ми да е леко по-дълга от обикновеното и да нося очила. искам да съм привлекателен въпреки това. искам естетизъм. искам да имам малко приятели, с които да говоря за всякакви абстрактни неща. за философия. за култура. а музите ми просто идват от време на време. отминават за средно два месеца. рядко енергията ми към тях е сексуална, просто нещо ме привлича в тях.
от друга страна, изобщо не си се представям, ако трябваше да преинача желанието си да бъда мъж в някакъв съвременен живот. не си се представям с хубава работа, голям апартамент, живея сам, в кухнята съм - черна коса, сини очи, още необръснат, пържа си яйца. някъде има салата. най-вероятно от зехтина на рекламата. изключително еко и здравословен. работя в голяма фирма. не съм аз.
..
вчера сутринта, докато тони ни караше на училище с нива-та (руското чудовище), с надето обсъждахме ретро чалга песните. казах й за 8873 на диана (тогава не можех да се сетя кой я изпълнява). оказа се, че в по-голямата част от обозримото българско нет пространство тя се намира изключително трудно. после пяхме "магнетично" на таня боева (пяхме е силно казано, аз знам "магнетично - тарарара"). днес тръгнах да търся тези песни, които бяха тагнати "класика". реших да видя какво друго има в този таг и тръгнах да свалям шопен, отдавна се каня.
ако още не сте зарязали четенето на блога ми - аз харесвам паметника при ндк
музиката на шопен е изключително красива..
жалко, че човек, с който я асоциирам, не изглежда това, което е. не съм го виждала от година и половина, за разлика от друг, с който онова нещо, в което не вярвам и което понякога наричат съдба, ме среща поне 3-4 пъти през този период от време. явно някой е преценил, че така е по-добре за мен. не знам. но имах нужда. другото писах в миналия пост..
май че спечелих един приятел.
излязоха ми резултатите от 2рия топ за нбу, нямаше как да е по-добре от предишния път, но е по-високо от очакванията ми.
имам да пиша толкова много..
ако бях мъж, това щеше да бъде напълно оправдано. новото ми увлечение. то е само на няколко дни, но вече е прехвърлило 40-те и отново е преподавател. преди няколко дни си пожелах едно нещо - да имаме учители в ресторанта на бала. силно се надявам да се сбъдне. разчитам на това, че обикновено точно за такива неща късметът ми се сеща да дойде. всъщност това, което си представям, е малко по-друго. нещо в стил средновековен бал е. и искам да танцувам с него. или някоя друга да танцува с него. просто в момента не мога да се сетя на коя роклята й ще е отива, освен моята. хаха. но се сетих за едно много подходящо момиче, която обаче ще е wannabe-фолк star на бала. а иначе е красива. снимала съм я само веднъж, при това почти спонтанно.
не, това не идва от сюжет на порнофилм. не мога да го обясня.
искам да съм мъж на около 30, за да имам малко време да се осъзная. искам да съм артист, като се замисля, би било доста готино да съм писател, поет или художник, но най-вероятно щях да бъда фотограф. искам да живея в някакво разхвърляно място. искам да съм влюбен през по-голямата част от времето, но музите ми се появяват в живота ми прекалено често, а другата жена, която е на хоризонта по това време, не е съгласна с това. искам да пия уиски целогодишно и вероятно да пуша. искам да не ми пука как изглеждам, косата ми да е леко по-дълга от обикновеното и да нося очила. искам да съм привлекателен въпреки това. искам естетизъм. искам да имам малко приятели, с които да говоря за всякакви абстрактни неща. за философия. за култура. а музите ми просто идват от време на време. отминават за средно два месеца. рядко енергията ми към тях е сексуална, просто нещо ме привлича в тях.
от друга страна, изобщо не си се представям, ако трябваше да преинача желанието си да бъда мъж в някакъв съвременен живот. не си се представям с хубава работа, голям апартамент, живея сам, в кухнята съм - черна коса, сини очи, още необръснат, пържа си яйца. някъде има салата. най-вероятно от зехтина на рекламата. изключително еко и здравословен. работя в голяма фирма. не съм аз.
..
вчера сутринта, докато тони ни караше на училище с нива-та (руското чудовище), с надето обсъждахме ретро чалга песните. казах й за 8873 на диана (тогава не можех да се сетя кой я изпълнява). оказа се, че в по-голямата част от обозримото българско нет пространство тя се намира изключително трудно. после пяхме "магнетично" на таня боева (пяхме е силно казано, аз знам "магнетично - тарарара"). днес тръгнах да търся тези песни, които бяха тагнати "класика". реших да видя какво друго има в този таг и тръгнах да свалям шопен, отдавна се каня.
ако още не сте зарязали четенето на блога ми - аз харесвам паметника при ндк
музиката на шопен е изключително красива..
жалко, че човек, с който я асоциирам, не изглежда това, което е. не съм го виждала от година и половина, за разлика от друг, с който онова нещо, в което не вярвам и което понякога наричат съдба, ме среща поне 3-4 пъти през този период от време. явно някой е преценил, че така е по-добре за мен. не знам. но имах нужда. другото писах в миналия пост..
май че спечелих един приятел.
излязоха ми резултатите от 2рия топ за нбу, нямаше как да е по-добре от предишния път, но е по-високо от очакванията ми.
