12 April 2008

valium said to me, I'll take you seriously

практически съвет от мен: недейте да избягвате черното като цвят за дрехи, в един момент ще се окаже, че ви трябва доста спешно облекло в този цвят, а тогава хич няма да ви бъде до пазаруване. мерси.

малките зелени неща, които упорито правя, без да се засягам, че заводите, които не работят както трябва, обезсмислят всичко това:
не си взимам захарчетата, които ми оставят на чинийката за кафето
както и пластмасовите лъжички в mccafe' (но пък си взимам сламка, което обезсмисля всичко)
не си взимам бъркалка за кафето сутрин, което пък е в пластмасова чашка
оставям ръцете си на естествено изсъхване след ползване на обществена тоалетна, вместо да се надвиквам с грозния сешоар или да тегля, тегля хартиени кърпи..
и - как се ходи на пазар за плодове или зеленчуци? взимат се найлонови пликчета от най-грозния тип, които някой друг е донесъл вкъщи, отива се в магазина, демонстративно се вадят и..се пазарува.

просто някои хора миришат, а аз нямам право да казвам на хората да се занимават или не с леки или тежки наркотици (май възприех същия подход като при цигарите). но пък и те нямат право да ми казват на мен

за два дни училището ме изтощи невероятно много, което евентуално обяснява защо нямам време. имах пролетна ваканция, през която учудващо сериозно се захванах с литература. утре отново съм на изпит за НБУ, но ми е горе-долу все едно.