strange infatuation..

да кажем че
имало е нещо между доста хора
останало е между тях
на следващия ден си мислиш че го виждаш в очите им мислиш си че то си е още там
на следващия по-малко
на следващата седмица започва да избледнява
но аз упорито вярвах, че го има
докато човек, на който искам да приличам, когато порасна (в смесица с един друг)
не ми казва че
това си е там, за момента
останало си е там
никой не може да го промени или изтрие
просто е там
но вече не е тук
ситуациите са две но става въпрос за
едно малко по-различно времево-пространствено мислене
на което не бях свикнала, но ми харесва, защото не ме кара да полагам усилия да запазвам нищо
всичко е спонтанно; нищо няма значение, освен настоящето

нямам представа защо винаги трябва да взимам от философиите, мислите и съветите на хората (разбира се, не кои да е хора), за да оформям собствения си мироглед. може би дарбата ми лежи в съставянето му.