малко мрачен.

не знам точно как да го започна но вярното си е вярно - част е от емоционалното ми състояние и затова не искам да го изпускам искам всичко да ми е на чисто искам да се запазвам
има човек
с когото имам болезено желание да общувам
което странно защо се изпарява след около 5 минути общуване с него
започвам да изтъквам колко повече съм от него
колко той е извън целия свят
вътрешно му се подигравам дори
минава една седмица и той пак ми липсва защото не се сеща за мен
но вече ми е неудобно да го търся
оставям го
тъпо е
и онзи ден в трамвая
ми се стори че е до мен без да съм мислила целенасочено или нещо такова
оборих мислите си почти веднага той не би бил в този трамвай не би слушал музика не би имал такава шапка
вярно, дори човекът беше с коса в горе-долу противоположен цвят от неговата
но мен това ме ядоса
хаха
има друг човек
който си личи че е поддържан
за да не го нарека брутален show-off
но изглежда добре
и днес, слизайки от автобуса
си представям
седя срещу него на маса в центъра на заведение
(не обичам масите в центъра
ужасно безлични са)
питам го за интересите му
имам чувството че ги чета в профил като от флирт4е
момичета коли/мотори *insert random техника here*
/me is like..k?

:blank:

има и хиляди други..

но има и трети, което е по-важното.