why don't you, ba-by?..

преди да вляза в банята си записах бележки, по които после да си съставя поста
понякога правя така, чувствам се много олекотена, като не трябва да помня хилядите неща
понякога правя така и с неща от типа на "купи хляб"
(shrugs)
изчиствам си рам-а

та на въпроса
първа точка от дневния ред е чай
какво за него?
ами май наистина започвам да обичам чай. тези дни пия много.
включват се случки от типа на
ухилен сервитьор: "заповядай. този е специален, от лайкучка."
вкъщи пия два типа зелен и два типа черен и други, когато ми се прииска.
днес шефката ми направи "добро утро"
онзи ден в апартамента пих от нарови кори
(think) че има общо с това, че гърлото ми не е много добре, има, но и ми харесва, наистина
пък и..по принцип съм единствения човек вкъщи, който пие чай по-редовно, и нашите най-после свикнаха, че не е нужно да regard-ват пиенето на чай като сигурен сигнал, че те боли гърлото.

2. компания
не, просто ми стана странно, че две вечери подред част от обкръжението ми не се смени, а и със същите хора пътувах до и от местонахождението ми на нова година. странното е, че са събрани по всякакви обстоятелства. е, тук прекалих, но да кажем, че не съм подозирала, че ще общувам с тях в този кръг.
нещо, с което искам да се похваля, е, че играх monopoly. такова, real life monopoly. онова, в което се договаряш и пазариш на живо. усещането беше готино.
за 2 дни ми говориха и аз говорих поне 3-4 пъти за амфети, което явно показва нещо, какво - не знам.
(отварям скоба
амфети като умалително или производно не ме дразни
диетка обаче ме дразни и още как)

последното в плана е химикалки
ами там е въпросът, че или ме е обхванала някаква клептомания, или просто си свивам всякакви химикалки. тоест добре е да ми харесват, де. но пък от друга страна, може би просто вътрешното ми аз иска да се отърве от гадно пишещите и грозни химикалки, като ги раздава на съученици, които никога нямат навика да си носят, и да се сдобие с нови на друго място. мисълта ми е, че има баланс, right? все пак, преди имах една parker, която ми беше подарък и свърши, след което наскоро си намерих същата.
(parker от по-евтините
иначе ми подариха малко по-скъп
който стои заровен в някакъв шкаф, дори не знам къде, защо не ми дават пари..)

одрах си часовника
доста прилично
по цялата хорда, перпендикулярна на диаметъра от 2 до 8
пак се утешавам, че никога не ми е харесвал
чак така не е, но за предишния наистина беше задоволство, когато се развали от морската вода.
морската вода..

новата на остава, въпреки че от всичките нови, които съм чувала по концерти, исках една друга, ми харесва. да. нищо, че си обърнаха стила на 180 градуса, новият също е добър. ако търсите стария, слушайте cigaretta.

иначе имаше и не толкова приятни емоции тези дни, но отминаха.