really like your quite:ugly

откривам странен факт за себе си:
не обичам да пия кафе сама
по принцип не съм човек, който би го спряла липсата на хора около него
като имаме предвид чудесната ми неделна сутрин със зелен чай и камю
и това, че всъщност доста обичам да пия алкохол сама (вкъщи), пък и се забавлявам
но откривам, че за кафето не е така
когато няма никой около мен, рядко ще пия кафе
(освен ако не е изрично с цел събуждане)
но пък когато съм с хора, не ми е проблем да съм единствената, която пие кафе
(с други думи: идвайте с мен да пия кафе^^)

така
нека споделя и погнусата си
от порастването (ок това винаги ме обърква, как се пише? поне запомних Вазова творба и христоботевски похват)
това беше накратко
а сега
когато бях някъде на 16 може би
осъзнах, че като порасна още малко
(а може би дори без да порасвам още малко)
ще съм изгубила цялото очарование на възрастта до..15 включително, да кажем. при жените.
ужасно готино е да си на 14, да изглеждаш на 18 и да излизаш с хора на 20. да те питат какво следваш. да се учудват, че пишеш или снимаш или разсъждаваш толкова добре. да се учудват, защото имаш немалко време пред себе си да се развиваш и усъвършенстваш.
после какво става?
16 е едно много междинно, 17 е доста безлична възраст впрочем
хайде, 18 - иди-доди, тъкмо си навлязла в истинския живот един вид
но ми предстои 19
изглежда толкова по чиновнически обикновено
след това - да не говорим..
докато, разбира се, винаги съм искала да бъда мъж, знаете. но паралелно с тези си разсъждения осъзнах, че хич не ме блазни идеята да съм някое от онези G-келеменца на около 15. клони към минус безкрайност шансът това да ми хареса. (бени, жива и здрава)
виж, идеята за едно момче на 18-19, осъзнало горе-долу какво е и къде се намира..е много привлекателна. а колкото години по-нагоре - толкова по-добре. това е готиното при мъжете.
за да синтезирам:
може би повлияна от камю, а може би не, но съм убедена, че навлизам в много безлична възраст за пола си. ще мислим.
мислите бяха провокирани и допълнени от лолита. вчера я започнах.

имам и нещо мъничко
почувствах нещо
не завист, не ревност, не се и зарадвах за човека
не знам точно как да го опиша