this search goes on

не снощи, а миналата вечер..имах да пиша много
страхувах се, че мислите ще излязат от главата ми, преди да съм ги запомнила, затова си записах няколко думи в тефтерчето (онова с елхичката отпред, помните ли?) и сега ще карам по бележки. правя това, защото наистина искам да пропускам минимално количество от мисловните или емоционални състояния, в които попадам.

(flag:kosovo)
странно (или не), нямам мнение за тази ситуация
нека са си независими, не ме засяга пряко. а вчера на обяд, докато с баща ми слушахме предаването на петър волгин (семейна съботна традиция) ми хареса позицията, че така и така рано или късно ще признаем косово, защо да не е сега. нали знаете онзи виц - за американеца, руснака и българина, които попаднали на остров, обитаван от недобронамерени екземпляри. били им предложени три варианта, за да ги пуснат: да получат 100 тояги по гърба, да изядат килограм сол или да платят 100 жълтици. американецът дал 100 жълтици и го пуснали да си върви. руснакът изял килограм сол и си тръгнал. българинът избрал тоягите, набили му 70 и се отказал. решил вместо това да яде сол, изял половин килограм и казал, че не може повече. дал 100 жълтици и си тръгнал.
та така с косово.

тук съм си записала (всъщност на последно място) thought relieving. става дума за това, че сравнявам по много интересен начин точно това записване на мисли някъде със сексуалната енергия. само че сега е светло, това ми настроение е минало и не се получава нищо от иначе оригиналното сравнение. но се надявам да сте разбрали. ако не - питайте.

а цялостното ми състояние от онази вечер..
с приятелите ми щяхме да излизаме на кръчма и бях останала с впечатлението, че заедно с другите мацки от десети клас ще идва и още една по-особена мацка.
това момиче, водена от начина й на обличане и стила й, в началото го смятах за изключително ментално плоско същество. ако искате, кифла. тогава тони ми каза нещо от типа на "абе недей, не е чак такава". аз казах "хаха, да бе да, нали". после жоро ми каза, че не е такава, каквато изглежда. после трябваше сама да се убедя.
това момиче ме изумява. случка: седим на съдебната много хора и чакаме много хора много време. аз се лигавя и изпростявам тотално, припявайки най-колоритните редове от култовия хит на сани - банана. ако сте родени преди 1990 и не сте го чували, се замислете какво правите в българия. междувременно това момиче гледа нагоре към колоните и пита приятелката си "абе, това дорийски или йонийски стил беше?" О.О
за пожеланието на италиански, в което аз имах нови думи..да не говорим.
по същата логика..майка ми ми е разказвала как доста се дразнела на някаква мацка с пиърсинги тук-таме и постоянно я питала разни неща и изпитвала, докато в крайна сметка се оказало, че тя си знае нещата.
та предишната ми мисъл беше, че бях дълбоко разочарована от факта, че горното момиче не дойде. бях се наконтила специално заради нея, защото ме хваща срам от начина, по който изглежда тя в сравнение с мен. тя изглежда перфектно и в същото време това не е смисълът на живота й. на мен косата ми стърчи навсякъде, ходя с кецове, седя по турски и в същото време когато примерно реша да си направя прическа, постоянно гледам дали стои нормално. anyway.

днес открих сезона на изпитите с тест за нбу. справих се приемливо, резултати ще имам след 2 седмици.

а, пропуснах Metallica. трябваше ми една седмица, след като си купих билет, за да го осъзная, и се радвам доста.