zero and zero is nothing but zero

Да, понякога и на мен ми помага да пиша.

Дразня се от прекалено много неща. Отвращават ме.
Тръгвам от позицията, че всичко е възможно:
1 Не, не искам да направя другите като мен.
Въпреки че би било интересно.
2 Значи трябва аз да стана като тях.
Да се потопя?
Как е възможно обаче.
Те са толкова много.
И несъвместими.
"Ще дойдеш ли еди-къде си?"
Няма, защото - тръгвам да пиша, че не ми се общува с вас, но всъщност не е така. Общува ми се, колкото и да сте различни. Общува ми се вероятно точно защото сте различни. Само че в един момент явно аз ставам прекалено различна за вас, въпреки моята добронамереност. Знам, че съм велика, не държа да ми го повтарят, но държа поне да ме смятат за човек.
"Какъв е смисълът от разходките?"
Има, защото - защото стоенето пред компютъра не е default състоянието на човека. Да, здравей. Защото тук вече за да ме смятат за човек трябва да се изолирам от останалия свят. Е, няма да го направя.

Вашите приоритети не са мои приоритети.
Това, че сте мързеливи, дебели (не ти.), мислите само за GSM-устройства или как по-лесно да си прекарате времето пред телевизора, когато сте казали, че ще учите, не е мой проблем.

Искам да ме смятате за равна с вас. Оттам нататък сама мога да докажа, че не съм.

..

а днес ти се извини на него
но не и на мен
страх ли те беше?
не ме ли забеляза?
или просто желаеше за пореден път да откажеш всякакво общуване с мен
вероятно си внушавам много
но зарежи, в тоя блог само за теб пиша

..

и е тобейго
вятър го вее на бял кон
а 8ми март е социалистически празник
но ако трябва да е нещо
е ден на майката
разкарай тея лигли и й вземи едно цветенце

..

Ze Ev'l Maneatin' Chick'n. © 2006-7 Sho