yeah, we're right behind you..

Какво научихме от общуването с хора?
Никога, нищо. На никого.
В момента, в който допуснеш някого прекалено близо до себе си, почва да те боли от всичко.
И плаха идея да имаш, все някой ще ти я потъпче. Ами стадо, да.

И после как да не те мисля за повърхностна? Ей това ми обясни.
Така не се води разговор, *тук написах и изтрих нещо, което не отговаря на нивото ми*.
Не ме интересува на колко години съм и кого си мисля, че съм хванала за шлифера, важното е, че това е моят блог и се чувствайте привилегировани (я, човек на 17, който да знае как се пише тази дума) да се разкарате от него. Мерси.
Уморявате ме.

Хората не са вечни, да..
Но май никога не съм губила много хора наведнъж.
Може би защото когато губиш 20 и запазваш 5 от тези 20, от останалите 15 около 10 ти стават безразлични, а други 5 те дразнят? Гадното е, че не виждам проблем, а трябва ли да виждам? На мен така ми е добре. Другите ме отвращават.
Отвращава ме начинът им на мислене.
Но доброто е, че се научих да не се опитвам да им обяснявам как мисля, когато е явно, че не могат да ме разберат. Свободни са да се прехласват по..техните си неща там.
Аз пък купона мога да си го направя винаги.

Някой знае ли каква музика слушам, изобщо?